Buchdetails
Beschreibung
Самата авторка твърди, че поезията никога не е била най-важното нещо в живота и́, а само "един вик, една песен или едно изплакване на душата."
От чужда болка побелях.
От недомлъвки песните забравих.
Доброто си в сърцето пропилях,
добро на други не правих.
И ето, че осъмнах смазана
като тревата прегоряла,
от истини до кръв порязана
и от боляща мъдрост слаба.