Единствен син

Стефан Одеги (1964) преподава история на киното и изкуството в Париж. Първият му роман "Теория на облаците" (2005) получава наградите "Морис Жоньовоа" на Френската академия и "Черна карта" и е преведен в цял свят. Вторият, "Единствен син" (2006), му носи престижната "Ле дьо маго", както и две номинации - за "Гонкур" и "Медичи". Следват "Ние, другите" (2008) и "Rom@" (2011, номиниран за "Гонкур"), които нареждат Онеги сред най-ярките представители на съвременната фернска проза.
***
"Ония, които са чели "Изповеди" на Жан-Жак Русо, не си спомнят той да споменава някъде, че е имал брат. А Жан-Жак все пак хитро намеква за него: "Брат ми изчезна в Кобленц. Ни вест, ни кост от него оттогава, и ето - превърнах се в единствен син".
Заглавието на романа ми идва от този пасаж. Стори ми се, че това увъртане е многозначително. Осемнайсети век донякъде въвежда един нов поглед към личността, към неповторимостта на човека, към социалното му положение и състояние. В този смисъл романът ми е "русоистки". Това не означава, че не търся наслада от интригата в забавния роман. Харесваше ми да разказвам истории за осемнайсети век, без да пиша исторически роман." ~ Стефан Одеги
***
"Пред нас е един исторически роман, повел ни към ада. Целият осемнайсети век минава пред очите ни като на кинолента, но усещаме и мириса на потта и говеждата тор по пътя от Женева до Париж, заживяваме в поправителните домове, бутаме се в претъпканите дюкянчета, забавляваме се с чудаци, хитроумни изобретения, гинем в тъмници или на ешафоди, срещаме мошеници и леконравни девойки. Усещаме и Великата театрална революция - сложна плетеница от съдби, унижения и нечовешки мъчения, която къса човешките глави "като крилца на пеперуда". " ~ "Нувел Обсерватьор"
***
"Революцията сама избяга от народа, който я сътвори. Одеги рисува един портрет на Терора, оправдал и най-черните страници от историята си със зараждащия се материализъм." ~ "Магазин литерер"