Крушенецът

Томас Бернхард и Глен Гулд - гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Бернхард - великият писател, който иска да бъде музикант. Гулд - великият музикант, който иска да бъде писател. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба - клавишите - раздипляйки пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба -клавишите на пианото и на пишещата машина, които директно произвеждат смисли - прави неизбежна и срещата им, макар само задочна, в романа „Крушенецът".

Глен Гулд - секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бенрхард - вечен болник, който сублимира в литература чудовищните си неврози…