Малка северна сага

"Всяка книга трябва да има свое лице, подобно на човека, или подобно на сградите, за да може да определим това лице на мъж ли е, или на жена, стар човек ли стои пред нас, или дете, тази сграда жилище ли е, църква ли е, покрит пазар, плевник или египетска пирамида. Като оформя лицето на книгата, по този начин писателят улеснява и подпомага не само читателя да я тълкува по-добре, но улеснява и подпомага той в това отношение и благочестивата литературна критика. Аз много се измъчих с тази малка северна сага, но колкото и прилежно да се трудих, не успях да я предложа на читателя в чист литературен вид. Получи се смесица от всякакви жанрове и форми, промъкнаха се различни хибриди, дори кучешка панахида има вътре и като четех и препрочитах написаното, все повече и повече се убеждавах, че книжката заприличва не на сага, а на грубите дървени обуща, наречени сабо." (Йордан Радичков)