Сърца за изтръгване

Романът „Сърца за изтръгване“, издаден през 1953 година, е сред знаковите произведения на Борис Виан. Неговият герой - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с техните необичайни нрави. Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. По особен, поетично зловещ начин авторът третира проблема за насилието, което човек приема за "нормално" в своя живот и за вечния стремеж на човешкия дух към свобода.

В това издание е включена ексклузивна илюстрация от Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Следва в „Екол сантрал" през 1939 г., но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз", а през 1942 г. вече е дипломиран инженер. През 1945 г. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове", „Мъртвите имат еднаква кожа", „Ще пречукаме всички гадняри". По-късно се появяват романите „Есен в Пекин" и „Пяната на дните". Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значими романа – „Червената трева" и „Сърца за изтръгване". В края на 50-те години на XX век Борис Виан осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика. Умира на 23 юни 1959 г.