Синини в душата

Себастиан и Елеонор са брат и сестра, неразделни и безделни. Те са млади и красиви, обичат лукса, удоволствията и лекотата в живота. Пари нямат, но да се трудят, не им е по вкуса – не го и правят, разчитат на очарованието си, благодарение на което все се намират любезни приятели, осигуряващи им подслон, подкрепа и нещо повече. Например Нора, богата попрезряла американка, и Робер, прочут импресарио...
Успоредно с разказа за премеждията на Себастиaн и Елеонор тече и своеобразна изповед на авторката. Франсоаз Саган се разкрива и анализира с изтънчено съчетание от трезвост и ранимост и с остър поглед към лъскавия парижки свят.

***
Франсоаз Саган (1935-2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, „Добър ден, тъга“, която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна – а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка „чаровно малко чудовище“, романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра. Следват „Обичате ли Брамс?“, „След месец, след година“, „Дивните облаци“, „Усмивка почти“ и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятел- но пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства.