Бог е лудост

Артисти, мениджъри на върха на пирамидата, топ спортисти, музиканти, писатели, майки, дори хора на науката – в интервюта и изследвания всички те посочват, че при създаване на продукт, взимане на решения или преценяване на сложни ситуации разчитат на интуицията си. Едва след това идва рационалното.
Нека вярващите доказват, че свръхестественото (било то Бог или друга трансцедентална сила) съществува, вирят нос атеистите. Едва след това ще ви приемем насериозно.
И защо?
За какъв дявол е нужно да се доказва нещо, което никой никога не е успял да докаже или да отхвърли? Защо трябва да се привеждат логични, разумно обосновани или научни доказателства за нещо, което не може да бъде обхванато от рациото, та да бъде прието то насериозно? Или най-малкото за да бъде приета възможността за съществуването му?
Най-странното е, че стане ли дума за други необясними феномени, тази принудителна нужда от доказване изчезва. Например при силата на привличане. Красотата. Любовта. По тези въпроси никой не се нуждае от разумни обяснения, мотивации, аргументи...