Ефи Брист

Теодор Фонтане (1819 - 1898), наред с Т. Щром и Т. Ман, е един от най-ярките представители на немския критически реализъм („Заблуди и смутове“, „Щехлин“, „Стине“, „Ефи Брист“ и др.). Той внушава своята присъда над обществените нрави убедително и ненатрапливо чрез художествената логика на изображението, рисувайки кризата на буржоазните власти в края на XIX век. Фонтане е и един от изтъкнатите майстори на психологическото портретуване, постигнато със средствата на лирическия подтекст в диалога и одухотворяването на пейзажа.
Романът „Ефи Брист“, един шедьовър на европейския реалистичен роман през XIX век, представлява синтез на белетристичните достойнства на литературното наследство на Фонтане и ако се вслушаме в оценката, която Т. Ман дава на това бележито произведение на своя предшественик, то „една библиотека, съставена от романи, даже ако би била сведена до дванадесет книги, до десет, до шест - в нея не би трябвало да липсва „Ефи Брист“.“