Джойлeнд

Животът невинаги е като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни.

Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джой-ленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк Флойд“), започва работа в увеселителния парк.

Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи... И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва:

Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие.

И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд.

А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне… може би съвсем наблизо.