Лоената топка

"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина войници с червени униформени панталони, останки от раздробена в тежка битка дивизия, мрачни артилеристи под строй сред пехотинци от различни полкове; и тук-там проблясваше шлемът на някой драгун с тежка крачка, който с мъка следваше по-леконогите кашици."
Из книгата