Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, издаден през 1931 г., е продължение на „Лудата седморка“: всъщност, двете произведения представляват, по думите на Кортасар, един единствен „роман с две заглавия“. Както в „Лудата седморка“, в „Огнехвъргачките“ действието продължава да се развива в потайния Буенос Айрес, изпълнен с улична глъчка и невероятни случки, но сега тоновете на тъмното въображение на Арлт се сгъстяват, страстите и лудостта повличат Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса, Кривогледата – всички „чудовища“ – към една неизбежна и, в същото време, неочаквана развръзка.

Хулио Кортасар за Роберто Арлт
„ Ако има аржентински автор,който чувствам близък, това е Роберто Арлт. И докато критиците изясняват идеите на Арлт, ние, читателите, се връщаме към него поради нещо друго, връщаме се заради безпрекословните и разобличаващи образи, които ни постваят лице в лице с нас самите, така както само голямото изкуство може да го направи“.

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„ Несъмнено с Арлт започва модерния аржентински роман. Той е и най-големият аржентински романист.“
„Арлт и Борхес са два коренно различни погледа към това какво е литература. Да се обеденят Борхес и Арлт е една от големите утопии на аржентинската литература, но това е невъзможно, въпреки опитите на Кортасар, Маречал, Онети.“