설명
“…Петер се пробудил от веселите звуци на пощенски рог. Видял, че седи в прекрасна карета. Конете отмерено чаткали с копита, каретата се търкаляла бързо. Момъкът надникнал навън и забелязал, че планините на Шварцвалд са останали далеч назад и се стапят в синя мъгла. Отначало изобщо не му се вярвало, че тъкмо той, въглищарят Петер Мунк, е седнал на меките възглавници в разкошната богаташка карета. Пък и дрехите му били такива, каквито не е сънувал дори. И все пак бил той – въглищарят Петер Мунк…”