Конармия

"Макар Бабел да написа две пиеси и през последните години да работеше над роман, той беше преди всичко майстор на късата новела. В епохата, когато се раждаха „романите-реки“, в епохата, когато имаше инфлация на думите, той се страхуваше най-вече от многословие; в две-три страници умееше да каже онова, за което като че беше необходима цяла книга. Диалогът в разказите му е толкова своеобразен и ярък, че понякога едно изречение разкрива душевния образ на човек.

Той пишеше много бавно, беше извънредно строг към себе си; остави три тънички книги разкази и две пиеси. С малки изключения книгите му показват двата свята, които го бяха поразили: Одеса преди революцията и похода на Първа конна, чийто участник беше.

Детството и юношеството си Бабел прекара в Одеса. Той обичаше родния си град и в навечерието на революцията писа: „В Одеса има много бедно, многобройно и страдащо еврейско гето, много самодоволна буржоазия и много черносотнишка градска дума. В Одеса има сладостни и мъчителни пролетни вечери, остър аромат на акации и изпълнена с равна и невъобразима светлина месечина над тъмното небе ... В Одеса има пристанище, а в пристанището - параходи, дошли от Нюкясъл, Кардиф, Марсилия и Порт Саид; негри, англичани, французи и американци. Одеса е познавала времена на разцвет, познава времена на поетично повяхване, излеко безгрижно и много безпомощно повяхване.“

В началото па тридесетте години в творчеството на Бабел се забеляза прелом: той почна да търси оня път, по който беше тръгнал Гогол след украинските разкази. Той често казваше, че по-рано пишел прекалено цветисто, злоупотребявал с образите, че е необходима по-голяма простота. По прекрасния разказ „Нефт“ ние можем да се досетим какви щяха да бъдат следващите произведения на Бабел. В 1916 година Горки беше посъветвал начеващия писател да изучи по-добре живота и Бабел седем години не беше дал нищо под печат, макар да продължаваше да работи. Периодът на мълчанието се възобнови: от 1936 година почти не се появяваха негови произведения, а той работеше много. Както винаги беше строг към себе си. Работеше над роман, над нови разкази.

През 1939 година по лъжлив донос И. Е. Бабел бе арестуван. Ръкописите на неотпечатаните му произведения за съжаление не можаха да се открият.
Бабел умря в 1941 година на четиридесет и седем годишна възраст.

Той беше нисък на ръст, набит, винаги носеше очила, под които ту лукаво, ту печално светеха много изразителни очи. У него поразяваше необикновеният интерес към живота, увличаха го най-различни неща. Имаше много приятели, хора от разни професии. Той най-малко приличаше на професионален литератор. Можеше с часове да изслушва разкази за чуждата любов, щастлива или нещастна. Обичаше надбягванията, конните състезания, никога не можеше да мине равнодушно покрай кон. За бойния си другар Хлебников писа: „Разтърсваха ни еднакви страсти. И двамата гледахме света като ливада през май, като ливада, по която ходят жени и коне.“

Бабел беше изумителен разказвач и жалко, че никой не записваше разказите му. През зимата на 1938 година той често идваше при мене и разказваше, разказваше... Аз мислех тогава, че ще успее да опише всичко. Съдбата реши другояче.

Той обичаше да се крие от близките си, от приятелите си, обичаше да „разиграва“ хората. Животът му понякога напомняше ходовете на къртица. Той се скриваше, за да има възможност да работи спокойно. Няколко месеца преживя в едно предградие на Париж, дето нае стая у една стара французойка, която го смяташе за злосторник, двойник на Беня Крик, заключваше го през нощта като арестант, за да не я заколи. Това разсмиваше Бабел, но стаята му се харесваше: тихо, може да пише."

Част от предговора от Иля Еренбург