Доктор Живаго

„Доктор Живаго” е завършен през 1956, но съдържа пасажи, написани още през 10-те и 20-те години на 20 век. Изпратен е за публикуване до вестник „Новы мир”, но е отхвърлен поради лошите взаимоотношения между Пастернак и съветското правителство. През следващата година се появява италиански превод на произведението, който допринася за Нобеловата награда, която Пастернак получава през 1958. Книгата е публикувана на руски през 1988 в същия вестник, в който му е отказано разрешение 32 години по-рано.
Чувствителността и идеализмът на Живаго граничат с мистицизма. Разсейва се от красотата на ледените кристали по стъклото на прозорец. В медицинското училище един от професорите му напомня, че бактерията може и да изглежда красива, когато се гледа под микроскоп, но в живота върши ужасни неща на хората. Идеализмът на Юрий Живаго ярко контрастира на ужасите на Руската революция. Той става свидетел на канибализъм, осакатяване; вижда как един млад мъж е застрелян, защото иска да види своето семейство. Дори Лара, любовта на неговия живот, му е отнета.

„Войната беше изкуствено прекъсване на живота, сякаш съществованието може временно да се отложи (каква нелепост!). Револючията избликна от само себе си, като дълго спиран дъх. Всеки живна и се прероди, у всички стават някакви промени и преломи. Може да се каже: всеки изживява по две революции - едната своя, лична, другата обща. Според мен социализмът е море, в което трябва като потоци да се влеят всички тези отделни лични революции, море на живота, моера на своеобразието.”