Тил Уленшпигел

Действието в романа се развива през XVI век, събитията започват на 21 май 1527, когато се раждат две момчета: Филип, инфант испански, впоследствие крал, поробител на Фландрия, и Тил Уленшпигел, син на въглищар, бъдещ народен герой, веселяк и шегаджия, чийто живот и дух ще подкрепят фламандците по време на тежкото испанско иго. Тил Уленшпигел (огледалото на Бухала) получава това име в чест на мъдростта и войнствения дух на птицата и заради разобличителната сила на отражението, която героят неведнъж използва. Всъщност той не прави нищо особено. Развеселява хората, върши разни забавни пакости, кара фламандците да се смеят на себе си. Хуморът на Тил Уленшпигел е груб, селски. Той идва от народните легенди, от шванките и шпрухите, от пазарските разправии и сбивания. Съпоставката между веселия Тил Уленшпигел и младия Филип не е в полза на краля – девственик и аскет, който изтезава животни и се измъчва от похот. Животът на Тил Уленшпигел е естествен – от нищо не се лишава, но винаги помага на ближните си. Той привлича всички: и добряка Ламе, и пророчицата Нел, и изоставеното куче. За Филип Фландрия е непроходимо блато от народен хумор и оптимизъм, а за Тил Уленшпигел е дом и семейство.