Въртоп

Без съмнение изборите и развитието на героя-разказвач във "Въртоп" са причините за успеха на романа. С Артуро Кова хората от 20-ти век се научиха да си представят и да откриват джунглата, както и да интерпретират връзката между човека и природата, връзка, която в книгата завършва с притеснителна фраза. Латиноамериканската литература от 20-ти век се отличава с честата употреба на първо лице, зад което авторът се крие винаги. Ако когато се публикувала книгата, често се бъркал Ривера с Кова и обратното, с времето Ривера започнал да изчезва от текста като персожаж, а Артуро Кова, противоречив и подозрителен, задържа гласа на автора.