Защитата Лужин

"Най-много бе поразен, че от понеделник ще бъде Лужин. Баща му — истинският Лужин, големият Лужин, Лужин, който пишеше книги — излезе от стаята усмихнат, потривайки ръце, намазани за през нощта с прозрачен английски крем, и с вечерната си велурена походка се върна в спалнята. Жена му вече лежеше в постелята. Тя се надигна и попита: "Е, какво, как?" Той съблече сивия си халат и отвърна: "Размина се. Прие го спокойно. Уф… Направо камък ми падна." — "Колко се радвам… — каза жена му, като полека издърпваше копринената завивка върху си. — Слава богу, слава богу…"
В романа на Набоков партията шах е отражение на живота на главните герои, тя е бягство, и в някакъв смисъл спасение. Шахът е проекция на човешкото поведение и психология, шахматната дъска е самият живот. Фон на романа е руското общество и историческите събития, които то преживява в момента.