Селцето

Корабът „Полюс“ катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Останали единствено с дрехите на гърба си, при температури под минус 40 градуса, хората тръгват да търсят спасение в подножието на планините. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават примитивно селище. След почти 20 години хората продължават да живеят, макар и в жестоки лишения. В селището са се родили деца. За остаряващите корабокрушенци е ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.
Първоначалната идея, преди Кир Буличов да я доразвие в роман, се появява в повестта със заглавие „Проходът“, публикувана на български в сборника „Среща с медуза“ през 1983 г.