Изповеди

Тази безсмъртна книга изцяло оправдава заглавието си: "Изповеди" - едно възможно най-правдиво, най-честно заглавие. Поради суета или гордост, поради тщеславие или срам, поради страх от всемогъщото обществено мнение, човек крие много страни от своята съкровена същност. Изповедите на Жан-Жак Русо ни привличат неотразимо с най-рядката смелост - и в живота, и в литературата, - смелостта да разкрием цялата истина за самия себе си - и за порочното, и за "странното и смешното", което "най-мъчно се признава". Тази смела искреност не само удивлява, а печели доверие, симпатии, обич. Тя засилва възхищението ни от свободолюбието на Русо, от неговата "неспособност" да понася "каквото и да е иго", от неговата доброта и нежност, от неговата трогателна любов към Природата (с която нашият век е тъй суров), от неговата сантименталност дори (която ни най-малко не му пречи да бъде един от вдъхновителите на Великата френска революция). Не загуби ли откъм човечност нашето време със своето почти тотално отрицание на сантименталното, а с него - до голяма степен - и на нежното? Не стават ли все по-съвременни и онези идеи на Русо, които дълго време изглеждаха старомодни?... ~ Стоян Каролев
***
Ето единствения напълно правдив портрет на човешко същество, нарисуван точно по натура и в цялата му истинност, какъвто не е имало досега и едва ли ще има. Който и да сте Вие, отреден от съдбата или моето доверие за съдник на този дневник, заклевам Ви в името на моите злочестини, в името на най-святото за Вас и ви името на целия човешки род, не унищожавайте едно полезно и единствено по рода си произведение, което може да послужи като пръв сравнителен документ за изучаването на хората - то е още в зачатъка си! - и запазете единственото достоверно, неизопачено от враговете ми свидетелство за моя характер, за да бъде светла паметта ми. Най-сетне, дори ако самият Вие сте някой от непримиримите ми врагове, не враждувайте с праха ми и нека жестоката Ви несправедливост не ме преследва дори тогава, когато нито Вие, нито аз ще бъдем живи: така ще имате възможност да си припишете поне веднъж благородната заслуга, че сте се показали великодушен и добър, макар че сте могли да бъдете зъл и отмъстителен. Ако изобщо злото, извършено спрямо човек, който никога не е правил, нито е замислял нещо лошо, може да се нарече отмъщение. ~ Жан-Жак Русо