Пролетен сняг

Мишима Юкио (1925-1970) е един от най-значителните и най-коментирани японски писатели на ХХ век. Завършва право в Токийския университет, но скоро след дипломирането си се отдава изцяло на писателските си занимания. Автор е на 40 романа, пише поезия, есета и съвременни Кабуки и Но пиеси. Мишима е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Критиката го утвърждава като емблематична фигура на японската култура от десетилетията след Втората световна война. Наричат го японският Хемингуей, сравняват го с Джойс, преводи на творбите му се издават буквално по целия свят, а драматургичните му произведения се играят на най-престижните сцени.

Най-амбициозното произведение на Мишима е романовата тетралогия „Морето на плодородието“, върху която писателят работи от 1965 година до последните часове на живота си. Тя включва романите „Пролетен сняг“ (1967), „Побегнали коне“ (1968), „Храмът на зората“ (1969) и „Разпадането на ангела“ (1970). Поредицата е посветена на живота в Япония от началото до 70-те години на ХХ век и проследява преражданията на един и същи дух в различни превъплъщения.

“Пролетен сняг” е самостоятелен и завършен роман. Действието в романа се развива в Токио през 1912 г. сред затвореното общество на иммперския двор и старата аристокрация – свят, в който започват да се промъкват външни хора – богати и жизнени фамилии, необременени от традициите, което ги превръща в силни претенденти за социална и политическа власт. Семейство Мицугае принадлежи именно към този зараждащ се нов елит. Заради амбициите на родителите синът е отгледан в изисканото семейство Аякура, което принадлежи към изчезващата аристокрация. Това възмъжаващо момче се раздира от противоречията на сблъсъка между традиционните ценности и настъпващите промени. Той страстно обича и с привидно същата страст мрази Сатоко – изтънчената и смела дъщеря на семейство Аякура. Той изгаря от желание по нея и в същото време я отблъсква, съзнанието му е като парализирано. Но шокът от нейния годеж с един от принцовете му разкрива силата на чувствата, които изпитва към Сатоко, и го тласка към една неизбежна и обречена любов.

Великолепното пресъздаване на миналото, схващането за преходността на красотата и щастието, умелото дирижиране на културни феномени и отделни човешки съдби прави “Пролетен сняг” един от основополагащите романи в японската литература. С появата и на останалите книги от тетралогията, които отразяват социалния, естетически и морален анализ на Мишима за живота в Япония до 60-те години на XX век, последното му произведение се превръща в шедьовър на един от най-гениалните писатели на нашето време.