Златен кан, том 2 - 2009

Наслади се на многоликата фантастика на третото хилядолетие. Най-хубавото от над 7000 страници, изпратени за конкурса „Златен кан“.

— Да заложа и аз късмета си? — обърнах се към бармана. Пронизващият поглед се повтори и към купчинката чипове тупна още един. Нащърбен.
— Толкова имаш — отсече той…
… Днес се чувствах като никога силен. Разполагах със сложни и разнообразни ловни модули. Те бяха пръснати по цялата ми територия, като събираха за мен хващачи на скрун, ловяха флаи във въздуха и дебнеха дребните взуми пред хралупите им…
— Погледни ме, човеко от Земята — каза тя. — Защото ще те излекувам. На Кандар не съществува нещастие, нито чувство за вина. Затова само ние в цялата галактика сме щастливи и свободни…
… През нощта дракончето се бе излюпило и сега го гледаше учудено насред парчетата от черупката. Беше покриво с блестящи тъмнозелени люспи, на гърба му потрепваха нежни ципести крила, а главата му красяха две малки рогчета…